Време

Текат последните минути.
Ще си отидеш с тях и ти,
а времето във свойте скути,
в мил спомен ще ни приюти.

Ще идвам в нощи златороги,
като омайващ ,сладък сън.
Ще нося дъх от теменужки,
от влюбен славей нежен звън.

Да ли в забрава ще погине,
на свиден спомен радостта,
или искрицата ще тлее,
дорде прихлупи старостта?