Тъга
(изповед на един наркоман)

Защо светът е толкова суров?
Защо душевно толкова съм празен?
Защо не чува никой моя зов?
На себе си защо съм тъй омразен?

Нима аз станах подъл и безчувствен?
Нима обидих някой „ЕЙ ТАКА”?
Живота ми е истински изкуствен
във мрачната и празна самота.

Защо не ме погледнеш в очите?
Защо не видиш мъртвата душа?
Която е загинала в човека,
останал сам със своята тъга.

Ил. Д