Съдба

Пред портите на храма бял,
чиито зид огражда.
Стоеше просяк почернял.
С надежда страдаше
и жажда мъчеше.
Хляб просеше
гласът му слаб.
Но камък вместо хляб
постави някой
в празната му шепа.
Така и аз преди
те молех за обич
чиста и голяма.
Така възнагради
ти мойта обич със измама.

Даци Ил. Данов