Нощ

В тихата есенна вечер
радвах се аз на нощта.
Близко до пчелния кошер,
под плачеща,млада върба.

В близкия дол-воденица,
тихо там громоли.
Изворна,бистра водица
кротко край мен ромоли.

Луната изгрява прекрасна
и множества,малки звезди,
лека въздишка безстрастна,
отроних от мойте гърди.

Прибирам се в моята къща
и пак ме навява тъга,
живота назад не се връща,
а колко красив е света!