Липса на музи

В тази творба пак ще пиша в рима,
но смисъл между стиховете няма да има.
Аз много обичам да експериментирам,
дори и когато между шамарите се навирам.

Сега върху леглото си кибича,
но никоя муза не ще да ме обича.
Дори и грозни не ме посещават,
на друг поет явно са решили да дават.

Една обаче нещо се обърка,
моите мисли малко разбърка.
Ръката си тя проточи
и една пейка ми посочи.

Беше в зелено боядисана,
под една липа курдисана.
Редовно ползва я личния състав,
на отделението ПАВ.

Понеже много обичам
на слънцето да се препичам
и на други пейки сядам
за да се забавлявам.

След голямото препичане
и достатъчно опичане,
на тялото трябва да се угажда
със студен душ се разхлажда.

Вечерно време се хигиенизирам,
затова в банята се пак навирам.
Топлината на водата не ме бърка,
важно е мизерията да се изтърка.

Също така обичам
плодове да намичам.
Близките дървета посещавам,
с ябълки да се гощавам.

Сутрин и вечер спортувам
с каратето лудувам.
Накрая имам навика да тичам
погледите на другите привличам.

Лавка има тука
разсейва голямата скука.
Там ние пазарим,
хубавото да си творим.

Има един Фори,
който в рима обича да говори.
Даже е енциклопедия цяла,
чете книги като хала.

Тотално да не затъпяваме,
библиотеката ние посещаваме.
Нови неща да разберем,
книги, вестници да четем.

На обед трябва да спим,
по леглата да стоим.
Тогава естествено то се разбира,
мерак за писане в мене напира

Съвсем забравих да напиша
за бюрото на което пиша.
То е малко и е бяло.
понася тежестта на мойто тяло.

Владимир Ц. Христов 2012 г.
Made in Karlukovo