Неспокоен дух

Ще те погълна от първия път.
Създаден съм във време незнайно и толкоз омайно
Все пак съм от плът и със сила отвъд.
пропадам в пропаст - на всякъде мрак.

Изпълзявам на горе – успявам разбира се пак.
По пътя аз чакам деня, в който ще срещна поредната плът.
Тръгвам нагоре – достигам върхът
и тогава потъва във бездна отново духът.

Ох, дали това ще е последния път?
Уви, аз продължавам да крача по стръмния път.
Аз знам още не е дошъл мигът,
в който отлита навеки духът.

Лозан Киров
ДПБ Карлуково 2002 г.