Муза ми се чекне по корема
дава ми акъл, но повече ми взема!!!?

На нея

Във всеки миг аз искам да те виждам,
да галя с поглед твоята снага,
като порой в мислите ти да прииждам
обичам те за винаги, обичам те сега.

Със всеки дъх дъхът ми да замира,
когато близко, близо съм до теб,
сърце ми сили все пак да намира
в ритъм верен да вървим напред.

Най нежен звук, когато се отрони
щом устните ти тихо, тихо зашептят,
слухът ми галиш като вятър клони
и знай, че сетивата ми за теб трептят.

Да вкусвам тялото ти аз желая….
незнайни площи нежна плът,
там всеки сантиметър да позная
….. да свърша бавно аз до твоята гръд!

Иван Пашов – гр. Златица 4 юни 2004 г.