Моята молитва

Аз пишех с кръвта си стихове,
когато гаснех на листата чисти,
за да разкрия черни грехове
и да ви кажа премълчани истини.

Сега за всичко страшно ме боли
и раните горят по мойто тяло
и всеки недописан вчера стих
през огъня на битки оцелял е.

И всяка дума казана на глас
разстрелваха в душата наранена,
плениха ми сърцето с люта власт
и всеки миг на мойто вдъхновение.

Разстрелваха довчерашни мъже
преминали през огън и желязо,
през примки от конопено въже,
през яростта на телената мрежа.

И в името на еднолична власт,
погубваха се хиляди невинни,
сега издигам своя глас
в защита на утринното минало.

И мятах се като пребито псе,
с яростта и мойто вдъхновение,
кой можеше това да понесе-
и полетяха наранени птици.

Но жив съм повече от Бог,
през страстите на страшно разстояние,
възкръсвам като мъртвия от гроб,
с мисълта и вечното страдание.

Хинко Георгиев