В Карлуково

Линейката благополучно ме докара
в Карлуково в болницата стара.
Била на години сто и десетина,
много навалица от тук премина.

На портала щом слязох,
първо в кенефа влязох.
Коя дата сме ме попитаха
и веднага санитар извикаха.

Бай Петко на бързо се домъкна,
в първо мъжко ме намъкна.
Мене яко шубето ме бачка,
но смело направих първата крачка.

Още първата вечер лекарства ми предоставят
и инжекция ми правят.
Мислих, че ще почна да полудявам
и нормално луд ще ставам.

Но клюките, които бях дочувал
и в кошмарите си аз сънувал,
се оказаха пълна измама,
такова нещо изобщо няма.

Такъв е животът - какво да се прави,
когато „вярна” информация се предостави.
Човек разправя всякакви клюки,
изяждат ни те като гладни щуки.

Владимир Ц. Христов 2012 г.
Made in Karlukovo