Душа в развалини

Душата ми е пепелище.
Над него зимен вятър вее
и няма ни едно огнище,
в което тя за малко да се сгрей.

Във нея надежда и съмнения
се сплетоха във буйна ярост.
И не остана ни едно познание,
което да не е на халост.

Душата ми е пустош изгорена
в нея няма слънчев знак
и само мойта майчица сломена
за мене ще си спомни пак.

Румен Цв. Луканов