Шахът като предизвикателство за сивите ми клетки

Безспорно е, че значението и ролята на шахмата в живота на съвременното общество е неисказуем. Армията на шахматистите по земята е от най-значителните.

Шах играят и малки, и големи, и стари и млади. Всеки намира в шаха нещо свое, нещо лично и съкровено. Заклетите шахматисти играят любимата игра, докато са живи – винаги и навсякъде.

Феноменът на шахматната игра има много измерения. Някой го определят като спорт, други като наука и изкуство. И това е истина.

Истина е и, че шахматът дава много на тези, които са му се отдали. За мен лично шахматът е едно от най-големите предизвикателства, които могат да хвърля срещу човека седнал срещу мен в честен двубой, да докажа своето мъжко и човешко превъзходство в най-интелигентния спорт.

Шахматът си има свои закони. Удоволствието и удовлетворението от играта са безкрайни, но могат да бъдат и пагубни. Аз съм преживял божествени състояния на естетическа наслада от играта. Играл съм и до прималяване и прилошаване от своята „краста”, но съм бил и възнаграждаван с най-престижни награди.

Шахът за мен е игра на честта, в която удовлетворението от играта почти винаги не закъснява да ме споходи. Повече или по-малко аз съм кръвно свързан с шахмата и макар да съм само любител мога да споря за победа с най-големите величия в средата, в която живея. В крайна сметка шахматът е средство за общуване, за „бедни”, бизнесмени, военна игра която малко военни я играят.

Шахматът учи на риск – добре да го пресмяташ. Kато такъв той е това, което не съм, което искам да бъда, което не зная и което никой не може да знае.

3-4 август 2005 г. Юри Владимиров