Монолог на хляба

Аз съм хляба, който разчупвате,
с който засищате своя глад.
Аз съм насъщният,но се научиха
да ме изкарват и с лек занаят.

Свикнахте с мене, защото ме има,
защото не липсвам от сутринта.
Подлец или честен – на равно ме взимат
от магазина с еднаква цена.

Аз съм зърното, което посяха
две груби длани в твърдата пръст.
Кланях се ниско на сиромаха,
защото с мене мереше ръст.

Който нечестно се е научил
да ме изкарва – ще проличи,
поне веднъж ще се случи
залъкът му да загорчи.

Хинко Георгиев